19 sept 2008, 7:43

сън... 

  Poesía » De amor
754 0 2

Тъгата е моята муза на света,
сълзите - моите другари,
болката - спътникът ми грозен.

 

Умирам
крещя,
но насън,
падам в яма - мрак.

 

Очи отварям,
но не виждам нищо,
ръце протягам,
но не стигам теб.

 

А болка тъпа
в сърцето ми стои...

 

Краят ли дойде, създателю - прости.


 
И смях дочувам в тишината,
твоят смях ли бе това?
Смехът на твоята победата
над моята покварена душа...

© Илия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??