Тъгата е моята муза на света,
сълзите - моите другари,
болката - спътникът ми грозен.
Умирам
крещя,
но насън,
падам в яма - мрак.
Очи отварям,
но не виждам нищо,
ръце протягам,
но не стигам теб.
А болка тъпа
в сърцето ми стои...
Краят ли дойде, създателю - прости.
И смях дочувам в тишината,
твоят смях ли бе това?
Смехът на твоята победата
над моята покварена душа...
© Илия All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
