Тъгата е моята муза на света,
сълзите - моите другари,
болката - спътникът ми грозен.
Умирам
крещя,
но насън,
падам в яма - мрак.
Очи отварям,
но не виждам нищо,
ръце протягам,
но не стигам теб.
А болка тъпа
в сърцето ми стои...
Краят ли дойде, създателю - прости.
И смях дочувам в тишината,
твоят смях ли бе това?
Смехът на твоята победата
над моята покварена душа...
© Илия All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
