сън...
Тъгата е моята муза на света,
сълзите - моите другари,
болката - спътникът ми грозен.
Умирам
крещя,
но насън,
падам в яма - мрак.
Очи отварям,
но не виждам нищо,
ръце протягам,
но не стигам теб.
А болка тъпа
в сърцето ми стои...
Краят ли дойде, създателю - прости.
И смях дочувам в тишината,
твоят смях ли бе това?
Смехът на твоята победата
над моята покварена душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илия Всички права запазени
