сън...

sladkoto-m (Илия)
24 23

19.09.2008 г., 7:43 ч.

Поезия » Любовна

672 0 2

Тъгата е моята муза на света,
сълзите - моите другари,
болката - спътникът ми грозен.

Умирам
крещя,
но насън,
падам в яма - мрак.

Очи отварям,
но не виждам нищо,
ръце протягам,
но не стигам теб.

А болка тъпа
в сърцето ми стои...

Краят ли дойде, създателю - прости.

И смях дочувам в тишината,
твоят смях ли бе това?
Смехът на твоята победата
над моята покварена душа...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.