В пустиня необятна лазиш - обграден от бляскави миражи,
в главата тъжен спомен пак се връща - мъчи лекичко да те откаже.
Но ти си силен - жажда имаш, но не за чашка пълна със водичка,
копнееш НЕЯ да я зърнеш, за да чуеш силна дума или просто тиха сричка...

И в миг се стряскаш - сън било е всичко досега,
двама заедно сте - няма начин да е отлетяла надалече вашата съдба.
Мигом скачаш, бързо търсиш нещо да изпиеш,
толкова реално е било, че искаше ти се да се затриеш...

А небето тъмно е - часовникът едва дванайсет иззвънява,
кога ще дойде вятърът - облаците мрачни бързо да разкара?
Стрелката движи се, а ти трепериш с честотата ù,
сила нямаш да заспиш, а мислиш само за съдбата ви.

И нощта отминава - ясно е навън и във душата ти, 
якето обличаш, грабваш ключовете за колата си.
Не караш бързо - по пътя взимаш "цвете от луната",
защото знаеш - тя е най-прекрасното момиче на Земята!