В пустиня необятна лазиш - обграден от бляскави миражи,
в главата тъжен спомен пак се връща - мъчи лекичко да те откаже.
Но ти си силен - жажда имаш, но не за чашка пълна със водичка,
копнееш НЕЯ да я зърнеш, за да чуеш силна дума или просто тиха сричка...
И в миг се стряскаш - сън било е всичко досега,
двама заедно сте - няма начин да е отлетяла надалече вашата съдба.
Мигом скачаш, бързо търсиш нещо да изпиеш,
толкова реално е било, че искаше ти се да се затриеш...
А небето тъмно е - часовникът едва дванайсет иззвънява,
кога ще дойде вятърът - облаците мрачни бързо да разкара?
Стрелката движи се, а ти трепериш с честотата ù,
сила нямаш да заспиш, а мислиш само за съдбата ви. ...