1 nov 2011, 12:25

Сън ли беше... 

  Poesía » De amor
760 0 15

Сън ли беше, видение, сянка...
неизтрит от сърцето се връща
и разпява небето в симфония
със безгласното, че ме обича...

Боже мой! Той така ме целува,
сякаш аз съм за него икона,
да крещя искам, че той сънува,
че съм другата - многото грешна...

Вместо крясък, от устните плахо
се изтръгна "Обичам те още",
изсветли хоризонта с позлата
във прегръдка на влюбена птица.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??