Сън ли беше

Сън ли беше, моя младост!

Сън ли беше всеки ден!

Щом живях с любов и радост

в свят добър и вдъхновен.

Че сърцето ми за полет

вечно диреше слова.

Срещнах зима, срещнах пролет

върху ангелски крила.

А когато сред омая

слънце цъфна в моя слог,

с обич можех да позная,

че над мен застава Бог!

И в сърцето ми налива

златни думи като в лин.

Кипва виното, прелива.

Глас дочувам: "Мой си син!"

И земята в миг чудесен

става приказна страна,

а в простора литва песен

с дъх на пролетни цветя!

Сън ли беше, моя младост!

Сън ли беше всеки ден!

Не, не си - щом дишам с радост

и от Бог съм окрилен!