Сънуваш ли...

И нощите ти

 имат ли предчувствие за ден...?

Студено ми е само със луната,

сънят ми от сълзи е победен.

Проспах ли щастието си?

Очите си скривах с ръце...

когато сърцето,

сковано от страх,

крещеше със шепот...

                                    дете -

остава винаги,

ако завесите не пуснат светлина.

Зад тях потънал в мрак

топи се всеки трепет,

всеки зов заглъхва в тишина,

разкъсва мислите ми несъбрани...

 Ти виждаш ли ги някога насън -

приличащи на черни врани -

спомените...?

Имат ли живот?

Или са чужди

неоставени от теб следи...?

Във шепата си скрих трохи -

от себе си

и от преди...

Приличащи на черни врани -

истините впиват се в плътта ми...

Не ме боли,

илюзия е всичко във стиха ми...

Защо тогава иска да забрави...?

Детето

иска да прости

изгубените страници от рая...

Не зная.

Сънят ми от сълзи е победен,

студено ми е само със луната

и чакам

да изгрее ден...