8.11.2009 г., 0:56

Сън на дете

960 0 1

Сънуваш ли...

И нощите ти

 имат ли предчувствие за ден...?

Студено ми е само със луната,

сънят ми от сълзи е победен.

Проспах ли щастието си?

Очите си скривах с ръце...

когато сърцето,

сковано от страх,

крещеше със шепот...

                                    дете -

остава винаги,

ако завесите не пуснат светлина.

Зад тях потънал в мрак

топи се всеки трепет,

всеки зов заглъхва в тишина,

разкъсва мислите ми несъбрани...

 

 Ти виждаш ли ги някога насън -

приличащи на черни врани -

спомените...?

Имат ли живот?

Или са чужди

неоставени от теб следи...?

 

Във шепата си скрих трохи -

от себе си

и от преди...

Приличащи на черни врани -

истините впиват се в плътта ми...

Не ме боли,

илюзия е всичко във стиха ми...

Защо тогава иска да забрави...?

Детето

иска да прости

изгубените страници от рая...

Не зная.

Сънят ми от сълзи е победен,

студено ми е само със луната

и чакам

да изгрее ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Леонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...