8 may 2007, 0:19

Сън с отворени очи

  Poesía
860 0 1

                                                                                                      За моят истински
                                                                                                                    Питър Пан
Наблизо съм! Виждаш, че те настигам
по-бързо отколкото си очаквал.
Наблизо съм! Почакай ме, пристигам.
Може би толкова добре не си избягал...
Припомни си спомените от миналото!
Най после!...
Запомни, че аз идвам за постигнатото.
Пресичам пътя ти! Искам да те виждам още.
Виждам вярата, в която вярваш.
Не мога да говоря.
Виждам това, с което разполагаш.
Виждам, че твоята вяра е моя.
Аз съм точно тук,
връщам се обратно!
Аз съм този нежен студ ,
който ще те стопли страстно.
Преди да ме намериш винаги ме очаквай.
Хвани ръката ми сега! Бъди жив!
Не бързай, за малко ти почакай!
Оживей! Хвани я, задръж я още в този стих!
Виждаш ли ръката?
Подадена е! Бъди спасител и спасен!
Подръж я още малко, подръж я тя ти маха!
Маха като часовников рефлекс.
Не мога да си позволя да бъда за секунда,
защото аз трябва да съм единствена.
Ще си простя, че до сега не бях будна.
Ще си простя, защото бях пречистена.
Трябва ли да се крием от всички?
Трябва ли да те изпусна този път?
Или трябва да бъдем скришни?...
Зад теб съм! Защо, не можем ли да се борим заедно?
Продължителното сънуване ни отдалечава от маските,
Отдалеча ни и поглъща жадно!
Целува и прегръща, приветства страстите!
Виждам как се молиш,
а аз ставам жадна плът на преродената молитва.
Опитай да извърнеш главата, да се престориш.
Изпитай пак лъжата си предишна.
Но ако искаш да си истински,
ако искаш да прогледнеш...
погледни във моите очи!
Затвори своите и ела да ме последваш.
Ти ще бъдеш Питър Пан,
а аз пък малката ти фея.
Ще те пазя с очите си, не ще те продам.
Ти полетя!... Зъннн... Събуди се и простена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...