May 8, 2007, 12:19 AM

Сън с отворени очи

  Poetry
857 0 1

                                                                                                      За моят истински
                                                                                                                    Питър Пан
Наблизо съм! Виждаш, че те настигам
по-бързо отколкото си очаквал.
Наблизо съм! Почакай ме, пристигам.
Може би толкова добре не си избягал...
Припомни си спомените от миналото!
Най после!...
Запомни, че аз идвам за постигнатото.
Пресичам пътя ти! Искам да те виждам още.
Виждам вярата, в която вярваш.
Не мога да говоря.
Виждам това, с което разполагаш.
Виждам, че твоята вяра е моя.
Аз съм точно тук,
връщам се обратно!
Аз съм този нежен студ ,
който ще те стопли страстно.
Преди да ме намериш винаги ме очаквай.
Хвани ръката ми сега! Бъди жив!
Не бързай, за малко ти почакай!
Оживей! Хвани я, задръж я още в този стих!
Виждаш ли ръката?
Подадена е! Бъди спасител и спасен!
Подръж я още малко, подръж я тя ти маха!
Маха като часовников рефлекс.
Не мога да си позволя да бъда за секунда,
защото аз трябва да съм единствена.
Ще си простя, че до сега не бях будна.
Ще си простя, защото бях пречистена.
Трябва ли да се крием от всички?
Трябва ли да те изпусна този път?
Или трябва да бъдем скришни?...
Зад теб съм! Защо, не можем ли да се борим заедно?
Продължителното сънуване ни отдалечава от маските,
Отдалеча ни и поглъща жадно!
Целува и прегръща, приветства страстите!
Виждам как се молиш,
а аз ставам жадна плът на преродената молитва.
Опитай да извърнеш главата, да се престориш.
Изпитай пак лъжата си предишна.
Но ако искаш да си истински,
ако искаш да прогледнеш...
погледни във моите очи!
Затвори своите и ела да ме последваш.
Ти ще бъдеш Питър Пан,
а аз пък малката ти фея.
Ще те пазя с очите си, не ще те продам.
Ти полетя!... Зъннн... Събуди се и простена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...