Сън си сама проклинам...

23 ene 2011, 18:44

Poesía » De amor

631 0 1

Щом клепките склопят се, идваш ти отново,

идваш и насън целуваш устните със сладката отрова,

дето давал си ми я с години, без да знаеш

колко много щастие, но и болка причиняваш.

Щом отпусна тялото си уморено, идваш, за да ме прегърнеш,

идваш нежен, истински, поне насън да ме върнеш.

Леглото, болезнено празно, пак те приютява,

сърцето страда, но щом си тук, за всичко то забравя.

Още знам къде душата ти постлала е одеяло,

още знам, че може времето всичко да е отвяло,

но ти оставаш в сърцето, защото то за друг НЕ е туптяло...

И отварям клепки болни и проклинаща ума си

се кълна, че повече не ща да спя, мразя аз съня си!

Но сама аз зная, че очите твои ще ме гонят цял живот,

че сълзите мои ще са спътниците скрити до живот...

Друга имаш, друга ще обичаш,

замени ме, на друга се обричаш,

но на мен до края знаеш, ще разчиташ.

А в съня ми само на моето сърце приличаш...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Barona38 (Ивайло Терзийски)

2011-01-27T17:48:42+02:00

Добре дошла, Роси. Желая ти да запазиш онази свръхчувствителна душа, за да напишеш най-добрите си стихове. Защото най-добрите стихове са ненаписаните...Поздравления за куража да публикуваш и за добрата дума, която не пестиш за своите събратя по перо...Барона