16 jul 2006, 20:32

Сън - спомен 

  Poesía
662 0 4
Преди години,  много лета...
сън сънувах, който помня до днес.
Изгубена  се лутах в тишината,
превивах се  и плаках в тъмният лес.
В пропаст пропаднах, наранена, сломена
и тогава една ръка се протегна към мен.
Исках да зная, чия беше тя, защо ме извади
от пропастта и ме изведе на светлина.
Не виждах лицето, но чувах гласът му
и думи, които с любов промълви...
Забравила съм с годините този сън,
превърнат във спомен, но сънят сам се върна
и цялата тайнственост пред мен се разгърна.
Трябваше да обичам преди да те срещна,
трябваше да чакам, без самата да зная, 
че някого чакам, да проливам сълзи,
да страдам, за да мога, когато те срещна
да те позная и да зная, че си Ти!
Този сън - спомен днес е истина свята!
И реална е любовта ми желана!
  

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Елена, Етчи и Здравче!
    Етчи не съм я чувала тази песен,но ми се иска да я чуя!
  • Истинско е това което казваш
    изпитано и проверено и от мен
    Едно нещо и ти сега доказваш :
    сродните души се търсят нощ и ден

    съдбата е предопределена

    /има една песен"Миг като вечност" - за това се пее в нея
    "....още преди да те срещна в живота си теб аз обичах.." /
  • Благодаря Христо!
    А най вече ти благодаря на теб Светослав!
    Ще го преработя, разбира се основно.
  • Поздрави Джейни !!!!Наистина е трудно да откриеш половинката си в този объркан свят,а и също толкова да разбереш дали човека до теб е тази така важна част в живота ти!!!!Много
Propuestas
: ??:??