Преди години, много лета...
сън сънувах, който помня до днес.
Изгубена се лутах в тишината,
превивах се и плаках в тъмният лес.
В пропаст пропаднах, наранена, сломена
и тогава една ръка се протегна към мен.
Исках да зная, чия беше тя, защо ме извади
от пропастта и ме изведе на светлина.
Не виждах лицето, но чувах гласът му
и думи, които с любов промълви...
Забравила съм с годините този сън,
превърнат във спомен, но сънят сам се върна ...