Сън в зимна нощ
С усмивка сутрин се събуждам,
защото, някъде там съществуваш.
С усмивка и кошмарите прокуждам,
очаквайки в съня ми да доплуваш.
На слънчевия ден, усмихвам се интимно,
докосвайки ме със лъчи зелени.
С луната вечер бъбрим си взаимно,
разказвам ѝ за теб - тя мига с очите си големи.
А после вятъра с усмивка питам,
дали при мене, някога ще те довее.
Но той мълчи - молитвено аз пръсти сплитам,
сърцето луднало, по теб копнее.
Гласът ти нежен искам аз да чуя,
да ми говориш за любов и... още нещо.
Във сънищата ти нахално да нахлуя,
опасно близко, до сърцето ти горещо.
За после зная... няма да откажеш,
да те прегърна... с теб дълго да танцувам...
Дори и дявола да се окажеш,
пак ще те искам... и ще те сънувам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иво Хаджиев Todos los derechos reservados
