С усмивка сутрин се събуждам,
защото, някъде там съществуваш.
С усмивка и кошмарите прокуждам,
очаквайки в съня ми да доплуваш.
На слънчевия ден, усмихвам се интимно,
докосвайки ме със лъчи зелени.
С луната вечер бъбрим си взаимно,
разказвам ѝ за теб - тя мига с очите си големи.
А после вятъра с усмивка питам,
дали при мене, някога ще те довее.
Но той мълчи - молитвено аз пръсти сплитам,
сърцето луднало, по теб копнее. ...