17 sept 2015, 22:32

Сън във тежка нощ

  Poesía
540 0 1

Забравил дневните си грижи,

потънал в мекото легло,

сънят ми нещо се раздвижи -

започна нощното тегло.

Затварям морните клепачи,

но сънища не ме ловят.

Очите - моите зяпачи,

капан ми някакъв кроят.

И ту - наляво, ту - на дясно,

въртя се под завивка аз.

Леглото чак ми става тясно

във този късен нощен час.

За миг загледан във тавана,

като в небесен баш екран,

там кадър някакъв застана:

видях живота си събран.

Събран във малка нежна топка

и тя започна да расте.

В ръката ако имах кнопка,

аз щях да наредя да спре.

Но бързо топката растеше -

изпълни целия екран.

И нещо страшно там свистеше -

далечен тътен неразбран.

И после чу се страшен трясък -

пред мен екрана се взриви.

Отгоре падна вар и пясък,

и мислите ми изкриви.

Пред мен ми се взриви живота

и на парченца се стопи.

Като видя и таз Голгота,

душата взе, че се пропи...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно и много оригинално написано! Така както винаги пишеш:
    "За миг загледан във тавана,
    като в небесен баш екран,
    там кадър някакъв застана:
    видях живота си събран."
    Поздрав за превъзходния стих!
    Поздрав и чудесно утро ти желая, Никола!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...