Сънено

12 nov 2009, 0:14

Poesía

389 0 1

Сънени в утробата на идващия ден,

клепачите лениво се отварят

и сънено звучи познатия рефрен,

по радиото често го повтарят.

Сънени ръцете се протягат,

отвили се от мекия юрган,

сред полъх свеж от близката дъбрава

се носи грохота на кон неоседлан.

И сънената каничка с кафе

е следващ поздрав за успешен старт,

сънено проплаква мъничко дете,

донесло пролет сънена през март.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.