Сънени в утробата на идващия ден,
клепачите лениво се отварят
и сънено звучи познатия рефрен,
по радиото често го повтарят.
Сънени ръцете се протягат,
отвили се от мекия юрган,
сред полъх свеж от близката дъбрава
се носи грохота на кон неоседлан.
И сънената каничка с кафе
е следващ поздрав за успешен старт,
сънено проплаква мъничко дете,
донесло пролет сънена през март.
© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados