Сънени в утробата на идващия ден,
клепачите лениво се отварят
и сънено звучи познатия рефрен,
по радиото често го повтарят.
Сънени ръцете се протягат,
отвили се от мекия юрган,
сред полъх свеж от близката дъбрава
се носи грохота на кон неоседлан.
И сънената каничка с кафе
е следващ поздрав за успешен старт,
сънено проплаква мъничко дете,
донесло пролет сънена през март.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
