26 mar 2007, 19:57

Сънища 

  Poesía
726 0 6
Сънувах сън,
красив и цветен.
Море и слънце, и вълни.
И там, в съня така вълшебен,
стоеше на брега и ти.

Протягах аз към тебе длани,
към мен протегна ги и ти,
и тичахме с коси развяни,
оставяйки по пясъка следи.

И после сън,
за мен най-страшен.
Кошмар, от който се боях.
Самотен град и аз във тъмнината
със телефон, по който теб зовях.

"Протягах" пак към тебе длани,
повтарях името в захлас.
Но ти ме спря. Ти каза: "Забрави ме!"
и после... телефонът онемя.

И този сън,
и предният навярно,
са плод на моята изстрадала душа.
Но в тях живея аз, съвсем реално
и в тях до мен да си, реших да избера!

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??