10 oct 2009, 23:14

Сънливост 

  Poesía » Otra
680 0 3

Край тебе светът е размазан, мъглив.
Катранени птици разперват крила.
В легло от кристални цветя се топиш.
Едва различаваш студа сред жарта.

Във въздуха пръсва се смях на хлапе
на фона на нечии тихи слова.
Смътно съзнаваш, че на колене
си паднал и хванал си чужда ръка.

След миг се събуждаш - целият в кал.
Замаян, разтърсен и възобновлен.
Задъхан, присвиваш се - слаб, недоспал -
и мислиш си "Твърде е късно за мен."

© Тони Пашова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??