Oct 10, 2009, 11:14 PM

Сънливост 

  Poetry » Other
681 0 3

Край тебе светът е размазан, мъглив.
Катранени птици разперват крила.
В легло от кристални цветя се топиш.
Едва различаваш студа сред жарта.

Във въздуха пръсва се смях на хлапе
на фона на нечии тихи слова.
Смътно съзнаваш, че на колене
си паднал и хванал си чужда ръка.

След миг се събуждаш - целият в кал.
Замаян, разтърсен и възобновлен.
Задъхан, присвиваш се - слаб, недоспал -
и мислиш си "Твърде е късно за мен."

© Тони Пашова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??