valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
6 sept 2013, 9:33  

Сънно

790 0 12

 

 

                                                                                                                      

 

 

          Сънувам ти лицето,

                                   макар незнайно,

          потрепващо в мойте длани,

                              почти го чувствам,

          и очите ти, с бликнали сълзи

                                                 потайни

          /не за отминаващото лято/,

          изпивам ги с овлажняли

                                                    устни,

          тъй бавно ... бисер по бисер ...

          Сутрин се събуждам натежал

                                с перли кехлибар

                                          в сърцето ...

          и те мисля ...

                              нали ти липсвах ...

          къде си - сън ли бе

                                          или измама?

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0