Сънно
Сънувам ти лицето,
макар незнайно,
потрепващо в мойте длани,
почти го чувствам,
и очите ти, с бликнали сълзи
потайни
/не за отминаващото лято/,
изпивам ги с овлажняли
устни,
тъй бавно ... бисер по бисер ...
Сутрин се събуждам натежал
с перли кехлибар
в сърцето ...
и те мисля ...
нали ти липсвах ...
къде си - сън ли бе
или измама?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
