2 sept 2015, 21:32

Съноброжение

775 0 0

Изгревът, камшичен удар, всеки лъч.

Градът виси на примка, глъч.

Вените му тъпчат бледни контури,

дебнеща жлъч в Хора-Кобури.

Смог от клишета - техен покров,

крие пороци в златен обков.

Разумът – недъг и проказа.

Вредна реалност със деня залязва.

Плътна несвяст, блажена забрава,

химери в дрипи сънят обещава“

 

Пронизва мираж, пред поета, с печал,

прощалният ритъм на времето.

Животът - безпощаден трибунал!“

Познанието струва ли си бремето...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...