2 сент. 2015 г., 21:32

Съноброжение 

  Поэзия » Философская
512 0 0

Изгревът, камшичен удар, всеки лъч.

Градът виси на примка, глъч.

Вените му тъпчат бледни контури,

дебнеща жлъч в Хора-Кобури.

Смог от клишета - техен покров,

крие пороци в златен обков.

Разумът – недъг и проказа.

Вредна реалност със деня залязва.

Плътна несвяст, блажена забрава,

химери в дрипи сънят обещава“

 

Пронизва мираж, пред поета, с печал,

прощалният ритъм на времето.

Животът - безпощаден трибунал!“

Познанието струва ли си бремето...

 

© Габриела Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??