2 nov 2008, 14:50

Съновидение

  Poesía » Otra
670 0 4
Влезе във съня ми, без да чукаш,сякаш беше родния ти дом.Балонът от кошмарите се спука,а ангел за възхвала даде тон...Запяха песента на благинитепоканените феи в моя сън.Запя и ти. Дори не ме попитаизплашен или радостен аз съм...А бях на остров пуст, с чакъл и съчки.Полянка търсих, за да отморя.Лицето, разорано бе от бръчки.Не знаех тях с какво да залича.Дойде при мен. Посочи ми с ръкатаместо, по-благо от самия Рай.Докоснат, озарен от красотатаусетих те начало, а не край.Докоснат с песента, в мен стана чудо.Появата съня ми озари...Не исках от вълшебство да се будя.Исках да си все до мене ти.Ала кошмарът-утро те откъснаи слънцето с лъчите те зави...Сега из спомените само аз те търся.Ужасно много в спомени боли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...