Съновидение
Влезе във съня ми, без да чукаш,сякаш беше родния ти дом.Балонът от кошмарите се спука,а ангел за възхвала даде тон...Запяха песента на благинитепоканените феи в моя сън.Запя и ти. Дори не ме попитаизплашен или радостен аз съм...А бях на остров пуст, с чакъл и съчки.Полянка търсих, за да отморя.Лицето, разорано бе от бръчки.Не знаех тях с какво да залича.Дойде при мен. Посочи ми с ръкатаместо, по-благо от самия Рай.Докоснат, озарен от красотатаусетих те начало, а не край.Докоснат с песента, в мен стана чудо.Появата съня ми озари...Не исках от вълшебство да се будя.Исках да си все до мене ти.Ала кошмарът-утро те откъснаи слънцето с лъчите те зави...Сега из спомените само аз те търся.Ужасно много в спомени боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
