Съновидения
Из дом от восък, който се разтапя
от пламъка на всяка малка свещ,
аз бродя. Тъмни стаи и подземия
укриват неизказан мой копнеж.
Сновa из твоя дъх, преплитащ
в едно парченца от искрящ елмаз,
препъвам се в целувки и не питам
къде завършваш ти и почвам аз.
Сред дансинг от начупени стъкла
сълзите ми танцуват валс последен.
В косите ти оплитам се. И без слова
за двама ни постилам къс безвремие.
И будя се, и пак заспивам...
Заключена във твоите ръце.
Дано да си изгубил ключа!
Жадуван плен - сърце в сърце!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Донова Todos los derechos reservados
. И най-важното може би, че всяко съновидение е персонално 
