10 jul 2011, 13:15

Съновидения 5

  Poesía » Otra
649 0 4

Сънувах си Смъртта. И беше диво, страшно.

Безкрайна пустота – пространство сиво, прашно...

Страх уродливо луд. Пропадане във Мрака.

Кръвта сковаващ студ. И сто години чакане...

Не бе Старица тя. С косата не косеше.

Със странна красота жена пред мен стоеше.

Усещах, че страхът полека ме напуска

и зъзнещата плът спокойна се отпуска.

Дори усещах аз, Смъртта ме запленява,

във сетния ми час с любов ме приласкава...

Аз влюбен и смутен към нея тръгнах бавно...

Изгря за мен нов ден. Умрях... но бе забавно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...