10 июл. 2011 г., 13:15

Съновидения 5

650 0 4

Сънувах си Смъртта. И беше диво, страшно.

Безкрайна пустота – пространство сиво, прашно...

Страх уродливо луд. Пропадане във Мрака.

Кръвта сковаващ студ. И сто години чакане...

Не бе Старица тя. С косата не косеше.

Със странна красота жена пред мен стоеше.

Усещах, че страхът полека ме напуска

и зъзнещата плът спокойна се отпуска.

Дори усещах аз, Смъртта ме запленява,

във сетния ми час с любов ме приласкава...

Аз влюбен и смутен към нея тръгнах бавно...

Изгря за мен нов ден. Умрях... но бе забавно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...