laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Jul 10, 2011, 1:15 PM

Съновидения 5 

  Poetry » Other
496 0 4

Сънувах си Смъртта. И беше диво, страшно.

Безкрайна пустота – пространство сиво, прашно...

Страх уродливо луд. Пропадане във Мрака.

Кръвта сковаващ студ. И сто години чакане...

Не бе Старица тя. С косата не косеше.

Със странна красота жена пред мен стоеше.

Усещах, че страхът полека ме напуска

и зъзнещата плът спокойна се отпуска.

Дори усещах аз, Смъртта ме запленява,

във сетния ми час с любов ме приласкава...

Аз влюбен и смутен към нея тръгнах бавно...

Изгря за мен нов ден. Умрях... но бе забавно.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??