Съновно
Съновно
Няма такова синьо
като в съня ми –
цяло море, красиво,
недосънувано,
още ми е в очите,
кротко, лазурно,
пазя си от искрите –
миг от танцуване...
И още се чудя, будна,
как ненадейно
изникна вълна огромна,
прелест неземна,
и толкова синя, толкова...
блести на слънцето,
а аз пред нея стресната,
стоя в просъница
и само немея, гледам я
и възхитена,
да се поместя мъничко
даже не смея,
а тя стои – изправена,
не бърза към мене,
не се страхувам, помня го,
миг на безвремие...
И за секунда сякаш
образ пробяга –
две ръце бавно
към мен протягаш
и по вълната леко
двама се носим
и е топло, и синьо,
и няма въпроси...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
