2 sept 2010, 18:31

Съновно

Poesía » De amor

1.3K 0 17

Преди да заспя, се събудих
и сънят изсънува ме пак,
май със него и тебе прокудих.
Улови ме! Със другия влак.

Ще те чакам притихнала, плаха,
ще примирам на някой перон,
с поглед в ласки увивайки влака.
Ти си вътре! Във някой вагон.

И усмивки със страх ще редувам,
ще умирам студено навън
и от тихата нощ ще ревнувам.
Целуни ме! Макар и насън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

СашоМ (Сашо Маринов)

Сънувам те, притихнала и плаха,
по мен усетих целувките ти сладки.
Не ме събуждай, изсънувай ме пак,
рисувай ме с длани и устни.

Красив стих, с много нежност и копнеж!
Поздрави, Наталия!

2010-10-21T15:57:59+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Прекрасно пишеш, Наталия! Чуваш ли въодушевените ми аплодисменти?!!

2010-10-21T13:47:21+03:00
Баткото (Николай Христов)

Браво! Жалко, че Върховният Админ не дава по две шестици на едно оценяване. Втората си я приеми ей така -

2010-10-17T19:57:14+03:00
ustremena_ptica (Диа-непокорна)

2010-10-17T15:12:38+03:00
velikataniki (Николина Милева)

прочетох няколко пъти+комнетарите...за тази възраст стиха е дълбок и усещането от което е повлиян, също...малко са хората, които могат така добре да пресъздадат това усещане, любовта като слабост и притежание...припомни ми една мисъл( по памет цитирам):
"Защото да обичаш, значи да те притежават"

2010-10-17T12:31:40+03:00