take_me_away (Наталия)
26 190
2 sept 2010, 18:31

Съновно 

  Poesía » De amor
1042 0 17

Преди да заспя, се събудих
и сънят изсънува ме пак,
май със него и тебе прокудих.
Улови ме! Със другия влак.

Ще те чакам притихнала, плаха,
ще примирам на някой перон,
с поглед в ласки увивайки влака.
Ти си вътре! Във някой вагон.

И усмивки със страх ще редувам,
ще умирам студено навън
и от тихата нощ ще ревнувам.
Целуни ме! Макар и насън.

© Наталия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сънувам те, притихнала и плаха,
    по мен усетих целувките ти сладки.
    Не ме събуждай, изсънувай ме пак,
    рисувай ме с длани и устни.

    Красив стих, с много нежност и копнеж!
    Поздрави, Наталия!

  • Прекрасно пишеш, Наталия! Чуваш ли въодушевените ми аплодисменти?!!
  • Браво! Жалко, че Върховният Админ не дава по две шестици на едно оценяване. Втората си я приеми ей така -
  • прочетох няколко пъти+комнетарите...за тази възраст стиха е дълбок и усещането от което е повлиян, също...малко са хората, които могат така добре да пресъздадат това усещане, любовта като слабост и притежание...припомни ми една мисъл( по памет цитирам):
    "Защото да обичаш, значи да те притежават"
  • Йес!
    Хареса ми!
  • "Преди да заспя, се събудих
    и сънят изсънува ме пак,
    май със него и тебе прокудих.
    Улови ме! Със другия влак."
    Браво!Талантлива си, Наталия!
  • Бъди себе си и не се страхувай да го показваш, независимо какво казват другите!
  • Възприемам нещата по по-различен начин. Не е ли именно поезията нещото,което изразява човешките чувства?
    Героинята ми сънува. В съня си тя обича да бъде слаба,да разголва душата си. Господа,не мислите ли,че и най-гордата и величествена жена,искайки един мъж,не чувства всеки ред от моя стих?
    Тук не става въпрос за поведение. Става въпрос за емоциите,които ни е страх да покажем.
  • Когато отвори6 ду6ата си за хората е по леко
  • Ето как една лирическа героиня НЕ ТРЯБВА да се държи.
    Млада си, невинна си - простено ти е. Ала ако не искаш този Вълчи Свят
    да те изяде, послушай Човека с достатъчно опит, зада знае.
    Никога, ама НИКОГА не показвай същността си! Това дълбоко и сакрално местенце, наречено Душа! Мисля, Мопасан бе казал: "Истинската Дама трябва
    да има безброй много воали. Сваляш единиат, а отдолу - друг. И колкото повече сваляш, толкова повече се появяват. Все нови и нови... И така до безкрай!"
    Разбра ли, мило Момиче, каква трябва да бъдеш и в поезията си?
    Колкото и да желаеш един Мъж, прави се на недостапна... Това едно е критерий за искреността на жиланията му и второ е тест за моженето му да ги сбъдне.
    Бъди !!!

  • "И усмивки със страх ще редувам..."

    изхвърли страха!
  • Уловен миг...вечност. Барона
  • Боромир,песента,която си постнал е една от моите любими,правиш ми голям комплимент като казваш,че стихът ми е по-нежен и деликатен от нея.
    Дишам думите ти,прекрасна импровизация си направил с тези четири реда.
    Стеляна,Стефка,много ви благодаря за думите!
  • Свежо и нежно.И прозата приятно ме изненада.Пишете!Поздрави
  • По дяволите аз... изтрих си коментара.... А беше не лош ( Ще опитам да го пресъздам отново:
    Твоят стих е много по деликатен, нежен и крехък от песента с която ще те поздравя:
    http://www.youtube.com/watch?v=dTa2Bzlbjv0
    но това е първата асоциация, която ми дойде, а аз съм роб на подсъзнанието си и му вярвам... И още - думи ми дойдоха -

    Шепотът със който думи дишаш,
    Ромони ми в уморените уши,
    С устни сухи сънни мрежи пишеш,
    От отлитащи перони, топли лампи и заглъхващи лъчи ::)
  • Разлята нежност... Много копнежно.
Propuestas
: ??:??