2.09.2010 г., 18:31

Съновно

1.3K 0 17

Преди да заспя, се събудих
и сънят изсънува ме пак,
май със него и тебе прокудих.
Улови ме! Със другия влак.

Ще те чакам притихнала, плаха,
ще примирам на някой перон,
с поглед в ласки увивайки влака.
Ти си вътре! Във някой вагон.

И усмивки със страх ще редувам,
ще умирам студено навън
и от тихата нощ ще ревнувам.
Целуни ме! Макар и насън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сънувам те, притихнала и плаха,
    по мен усетих целувките ти сладки.
    Не ме събуждай, изсънувай ме пак,
    рисувай ме с длани и устни.

    Красив стих, с много нежност и копнеж!
    Поздрави, Наталия!

  • Прекрасно пишеш, Наталия! Чуваш ли въодушевените ми аплодисменти?!!
  • Браво! Жалко, че Върховният Админ не дава по две шестици на едно оценяване. Втората си я приеми ей така -
  • прочетох няколко пъти+комнетарите...за тази възраст стиха е дълбок и усещането от което е повлиян, също...малко са хората, които могат така добре да пресъздадат това усещане, любовта като слабост и притежание...припомни ми една мисъл( по памет цитирам):
    "Защото да обичаш, значи да те притежават"

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...