4 dic 2019, 0:26  

Сънувах, че по Коледа ще завали

  Poesía » Otra
786 0 0

 

Сънувах, че по Коледа ще завали

сняг от четирилистни детелини

и сме заменили миналото от войни

срещу обич, като небето синьо.

 

Вторачена в златото тълпа

размножава душевно бездомни.

Отдавна съществуваше това –

за човека е присъщо и родно.

 

Те нямат с кого да разговарят

и превръщат нощите в бдения.

Създават свой двуличен свят  

сами сред призрачните видения. 

 

Заточени доброволно в приюти,

пречистване у бога търсят те,

но в убежище свое превръщат

не молитви, а написаните редове.  

 

Зима е. Пред магазина на „Адидас“

храни гълъби премръзналата старица.

Някога тя бе жената край нас,

а днес – недоубита от хората гълъбица.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...