4.12.2019 г., 0:26  

Сънувах, че по Коледа ще завали

780 0 0

 

Сънувах, че по Коледа ще завали

сняг от четирилистни детелини

и сме заменили миналото от войни

срещу обич, като небето синьо.

 

Вторачена в златото тълпа

размножава душевно бездомни.

Отдавна съществуваше това –

за човека е присъщо и родно.

 

Те нямат с кого да разговарят

и превръщат нощите в бдения.

Създават свой двуличен свят  

сами сред призрачните видения. 

 

Заточени доброволно в приюти,

пречистване у бога търсят те,

но в убежище свое превръщат

не молитви, а написаните редове.  

 

Зима е. Пред магазина на „Адидас“

храни гълъби премръзналата старица.

Някога тя бе жената край нас,

а днес – недоубита от хората гълъбица.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...