Dec 4, 2019, 12:26 AM  

Сънувах, че по Коледа ще завали

  Poetry » Other
779 0 0

 

Сънувах, че по Коледа ще завали

сняг от четирилистни детелини

и сме заменили миналото от войни

срещу обич, като небето синьо.

 

Вторачена в златото тълпа

размножава душевно бездомни.

Отдавна съществуваше това –

за човека е присъщо и родно.

 

Те нямат с кого да разговарят

и превръщат нощите в бдения.

Създават свой двуличен свят  

сами сред призрачните видения. 

 

Заточени доброволно в приюти,

пречистване у бога търсят те,

но в убежище свое превръщат

не молитви, а написаните редове.  

 

Зима е. Пред магазина на „Адидас“

храни гълъби премръзналата старица.

Някога тя бе жената край нас,

а днес – недоубита от хората гълъбица.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....