Сънувах музика...

Лееше се в моя ум,

толкова реална,

толкова прекрасна...

Но тази музика не беше ти,

не беше той,

не беше тя любим,

... тя беше аз...

Аз... с бушуващите чувства,

с ума ми уморен, сънувах себе си,

като нотен лист,

изписан с ноти на тъга...

И слушах в съня си музика,

тъй красива в своята тъга,

тъй тиха и добра,

огледало на моята душа...

Сънувах музика

и знаех, че съм аз -

цяла и прекрасна,

като мелодия на есента.