arina-rus (Арина)
77 362
5 may 2010, 23:51

Сънувах смачкан слънчоглед 

  Poesía
1002 0 8

 

Сънувах смачкан слънчоглед ...

 

Искрящо злато - цъфнал слънчоглед,

дори не мога погледа си да откъсна,

възпяван е от не един поет

и чрез ръце зографски е възкръсвал.

 

Той двойник е на дневното светило,

всевластно шестващо във небесата,

с надменна страст нивята оплодило,

за да остави своя лик и на земята.

 

Самотен, тъжен слънчоглед в полето,

сред вдигаща се утринна мъгла,

с глава обърната натам, където

кълбото огнено целува се с нощта.

 

Разплакан, смачкан слънчоглед в тревата

в море от сълзи - сребърна роса,

макар и паднал на земята

с очите си пак търси светлина.

 

И аз съм като малък слънчоглед,

защото винаги отчаяна и бледа,

отправям погледа си уморен към теб,

тъй както той към слънцето все гледа.

© Арина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав!
  • Много ми хареса !
    Чудесно настроение създава това слънчогледче, дори и сънувано,
    дори и смачкано . . .
    Успех, Арина !
  • Красив, нежен, стих!
  • Разбира се, че ще се заглеждам, докато блясъкът на "великите слънца" не ослепи очите ми! Не, по-добре ще е да си сложа слънчеви очила с висок защитен фактор, тогава ще възприемам само добрата за очите ми светлина .
  • Аааа-Хааааа, открих кой се заглежда по разкривеното ми слънце!
    Много, изключително мил стих... направо ухае на печен слънчоглед! Поздравления за слънчевия поглед,Арина! (емотикон "слънчоглед"
  • Много ми хареса!
    И аз обичам слънчогледи...
  • Благодаря ти, скъпи ми Арихо,
    но нещо, май не си разбрал.
    Не съм го дялала с теслата,
    а го писах с "химикал".
  • Красиви сравнения, красиви метафори...!С очите си, с душите си да търсим светлината и да я намираме!Поздрав!
Propuestas
: ??:??