Сънувах смачкан слънчоглед
Сънувах смачкан слънчоглед ...
Искрящо злато - цъфнал слънчоглед,
дори не мога погледа си да откъсна,
възпяван е от не един поет
и чрез ръце зографски е възкръсвал.
Той двойник е на дневното светило,
всевластно шестващо във небесата,
с надменна страст нивята оплодило,
за да остави своя лик и на земята.
Самотен, тъжен слънчоглед в полето,
сред вдигаща се утринна мъгла,
с глава обърната натам, където
кълбото огнено целува се с нощта.
Разплакан, смачкан слънчоглед в тревата
в море от сълзи - сребърна роса,
макар и паднал на земята
с очите си пак търси светлина.
И аз съм като малък слънчоглед,
защото винаги отчаяна и бледа,
отправям погледа си уморен към теб,
тъй както той към слънцето все гледа.
© Арина All rights reserved.
