Сънувах те, далеч от погледите хорски,
сред талазите и в дълбините морски,
като бисер, скрит в пазвите на мида,
душата ми те чака, ела и намери я.

Сънувах те, ти бе там, някъде, където
над тебе бдеше всяка нощ небето.
И с твоя поглед мил и лъчезарен
проникна в мен и в моя свят омаен.

Сънувах те, към мене ти заплува
и малката русалка вече няма да тъгува.
В сърцето излекува незарастващата рана,
не ще превърна се във морска пяна.

Сънувах те, нежно ме докосна с устни,
искра запали силна помежду ни.
И там, сред перлите в морето,
на теб отдадох си за цял живот сърцето.

Сънувах те, щастлива бях и бяла,
знай, само с теб душата ми е цяла.
За нас засвири тихичко китара,
на теб се врекох пред Бог и пред олтара.