Jun 17, 2008, 9:20 PM

Сънувах те

  Poetry » Love
1.1K 0 1
Сънувах те, далеч от погледите хорски,
сред талазите и в дълбините морски,
като бисер, скрит в пазвите на мида,
душата ми те чака, ела и намери я.

Сънувах те, ти бе там, някъде, където
над тебе бдеше всяка нощ небето.
И с твоя поглед мил и лъчезарен
проникна в мен и в моя свят омаен.

Сънувах те, към мене ти заплува
и малката русалка вече няма да тъгува.
В сърцето излекува незарастващата рана,
не ще превърна се във морска пяна.

Сънувах те, нежно ме докосна с устни,
искра запали силна помежду ни.
И там, сред перлите в морето,
на теб отдадох си за цял живот сърцето.

Сънувах те, щастлива бях и бяла,
знай, само с теб душата ми е цяла.
За нас засвири тихичко китара,
на теб се врекох пред Бог и пред олтара.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...