1 dic 2012, 21:43

Сънувам те

1.2K 0 0

Сънувам те, когато пак те няма.

Изтривам те ядосано на сутринта.

Но не заздравява още тази рана,

която душата ми безжалостно гризе.

 

Сънувах те, застанал сред зелена, слънчева поляна,

крещеше името ми, повлече ме като порой.

Но когато стигнах най-накрая изморена,

ограда те разделяше от мен.

 

В съня ми каза ми да те изчакам,

наяве, че не си за мене отреден.

Кажи ми, аз сърцето ли да слушам,

или разумаси ледено студен?

 

Отново ти обърнах гръб,

отново към друг аз погледнах,

отново поисках да си наранен,

отново боли ме само мен душата.

 

Съдбата играе си с нас

и с времето все по-жестока става.

И знам, ще дойде ден, в който от оковите ще си освободен,

но в ръцете на друг ще вехне твойта дама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...