Dec 1, 2012, 9:43 PM

Сънувам те

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Сънувам те, когато пак те няма.

Изтривам те ядосано на сутринта.

Но не заздравява още тази рана,

която душата ми безжалостно гризе.

 

Сънувах те, застанал сред зелена, слънчева поляна,

крещеше името ми, повлече ме като порой.

Но когато стигнах най-накрая изморена,

ограда те разделяше от мен.

 

В съня ми каза ми да те изчакам,

наяве, че не си за мене отреден.

Кажи ми, аз сърцето ли да слушам,

или разумаси ледено студен?

 

Отново ти обърнах гръб,

отново към друг аз погледнах,

отново поисках да си наранен,

отново боли ме само мен душата.

 

Съдбата играе си с нас

и с времето все по-жестока става.

И знам, ще дойде ден, в който от оковите ще си освободен,

но в ръцете на друг ще вехне твойта дама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Мандраджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...