Сънувана песен
Запей ми онази тъжна песен
и аз, положил на гърдите ти глава,
ще слушам отдаден и унесен
как тихо отлитат старинните слова.
Запей ми онази тъжна песен!
„Помниш ли що е радост във тъгата,
розова градина сред адска пустота?
помниш ли празния лик на красотата
във нощ студена, маската на скръбта?
Помниш ли що е радост във тъгата?
Помниш ли музата, която някога бях,
сложила ръце във твоите нежни ръце?
Ах, аз във странен театър тогава играх...
И неусетно скършиха моето сърце...
Помниш ли музата, която някога бях?”
Колко болка, събрана в един спомен!
Слушам, изгубил и за думи сили,
от отдавна изтлели мисли сломен,
страданиeто в миг кратък възкресили.
Ах, колко много болка в един спомен...
MMIX
© Бодуен Todos los derechos reservados