20 nov 2009, 20:22

Сънуване, Пътуване, Лекуване

  Poesía » Otra
885 0 0

 

 

Гипсирано, сърцето ми потръпваше във мрака

на богатата душевна пустота,

а мечтите все летяха,

далеч от родната земя.

 

Така се движех неразбрано,

мислех, че ще намеря нейде брод,

по който да премина плахо

тъжната страна на тоз живот.

 

Успях… разперих длани,

сега съм от другата страна,

където няма думи неразбрани

и няма гипсирани сърца.

 

Ами сега, дали ще мога да живея толкова хубаво?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яни Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...