20 нояб. 2009 г., 20:22

Сънуване, Пътуване, Лекуване

883 0 0

 

 

Гипсирано, сърцето ми потръпваше във мрака

на богатата душевна пустота,

а мечтите все летяха,

далеч от родната земя.

 

Така се движех неразбрано,

мислех, че ще намеря нейде брод,

по който да премина плахо

тъжната страна на тоз живот.

 

Успях… разперих длани,

сега съм от другата страна,

където няма думи неразбрани

и няма гипсирани сърца.

 

Ами сега, дали ще мога да живея толкова хубаво?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яни Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....