20 нояб. 2009 г., 20:22

Сънуване, Пътуване, Лекуване

890 0 0

 

 

Гипсирано, сърцето ми потръпваше във мрака

на богатата душевна пустота,

а мечтите все летяха,

далеч от родната земя.

 

Така се движех неразбрано,

мислех, че ще намеря нейде брод,

по който да премина плахо

тъжната страна на тоз живот.

 

Успях… разперих длани,

сега съм от другата страна,

където няма думи неразбрани

и няма гипсирани сърца.

 

Ами сега, дали ще мога да живея толкова хубаво?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яни Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...