Сънуваш ме отново
| Сънуваш ме отново сатенено копринена, да идвам с тихи стъпки аз към теб сега. Устните ми цветни - някак си малинени мъничко откраднали от воала на нощта. Сънуваш ме отново в каляската на времето, прехвърлила през рамо въже от сноп звезди. А в очите ми прехвръкват стреличките ми ледени! готови да уцелят нашите души. Сънуваш ме отново сред кълба от чужди сънища, защото ме сънуваш, знай, не само ти. И в съня ти ний поемаме през тайни нощни пътища, които да ни скрият от хорските очи. А искаш ли довечера не само да сънуваш, искаш ли довечера да ти се сбъдна аз, искаш ли довечера при теб да съществувам и да те превзема аз със мойта страст! |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados
Да направиш първата крачка?! Нужна е смелост за да счупиш Бариерите на света!С този стих ти си го направила!Поздрав!
