Jun 25, 2007, 10:27 AM

Сънуваш ме отново 

  Poetry
904 0 2
Сънуваш ме отново сатенено копринена,
да идвам с тихи стъпки аз към теб сега.
Устните ми цветни - някак си малинени
мъничко откраднали от воала на нощта.
Сънуваш ме отново в каляската на времето,
прехвърлила през рамо въже от сноп звезди.
А в очите ми прехвръкват стреличките ми ледени!
готови да уцелят нашите души.
Сънуваш ме отново сред кълба от чужди сънища,
защото ме сънуваш, знай, не само ти.
И в съня ти ний поемаме през тайни нощни пътища,
които да ни скрият от хорските очи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??