19 jun 2008, 11:28

Съпоставка с...

  Poesía » Otra
640 0 6
Не ме оплаквай. Тиха е луната.
Ти моята съдба предначерта.
Аз пия от недрата на тъгата,
а ти летиш с криле на свобода.

Проклинам свойте земни прегрешения,
а ти щастливо дните си редиш.
Аз сея в себе си погнуса, отвращения...
А ти отново за любов твориш...

Не съм достоен с думи да оплитам.
От истините мога да горя.
Вместо участник, се превърнах в зрител.
Вместо да топля, вече те боля...

Наказан съм и кръста си ще нося.
Надянах сам аз трънните венци.
Заплюват ме днес моите въпроси,
пирони са самите ми мечти.

Нека любовта ми накълвана
в живота-моят кръст, да си виси.
Нека не възкръсва, а остане
урок за всички сбъркани съдби...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...